13 януари 2013 г.

Мистър Х.// Маркъс Леон


- Не ме интересува, че тя е нова. ИСКАМ Я! – изкрещя в слушалката на телефона си мистър Х.
В продължение на половин час водеше абсолютно излишен спор с мениджъра на фирмата си. Маркъс Леон бе решил, че ще има това момиче, и щеше да го има. Беше просто въпрос на време, и мениджъра му бе наясно с това. Въпреки това той се опитваше да обясни на Маркъс всички последици, до които може да доведе едно такова назначаване на момиче, което няма опит в този бранш, и че ако тя се изложи това ще почерни името на собственика на Рикарди, но това по никакъв начин не интересуваше Маркъс. Той бе твърдо решен, че това момиче, ще бъде негово и вероятно в идните двадесет и четири часа, това щеше да е така.
- Виж сега, Каталина ще бъде новото момиче в Каса Рикарди, и ти не можеш да направиш нищо по въпроса Танър. Ще я видя след час, и ще подпишем договора, без значение дали си съгласен, или не.
 Затръшна телефона, без дори да го интересува, че прекъсва мениджъра си по средата на изречението.
Изключително мразеше някой да спори с него, според него неговата дума бе закон, и ако някой я прекрачи той би трябвало да бъде наказан както подобава. Вярно не му се щеше да налага Танър с камшик, или пък да го бие на коляно, но все пак, той трябваше да знае че думата на мистър Х е закон, и той не трябва да я прекрачва.
Маркъс прокара пръсти през косата си, след което се огледа в отражението в огледалото срещу него. Мъжът в него бе изключителен. Външността му напомняше за аристократичен род от началото на миналия век, чертите му бяха груби, но за сметка на това изящно красиви. Малко хора успяваха да устоят на този тъй син и тъй смразяващ поглед, който имаше.
Досадния звук от говорителите изпищя, и вниманието на Х се фокусира отново на заобикалящия го свят.
- Сър, колата Ви чака. – чу се гласа на Клер от рецепцията.
Маркъс взе сакото си от коженото кресло, и се отправи към асансьора. В кабината не беше сам, видя любимата си подчинена, и няколко други момичета. Всички разбира се, му се усмихнаха широко, все пак той бе човека който ги бе приютил, който ги изхранваше в момента, и който им плащаше заплатите.
Черният Крайслер бе паркиран пред главния вход на хотела, като шофьора – господин Лорънс чакаше до задната врата. Отвори я, след което изчака шефа му да се качи и потегли към центъра на града, където бе най известният стриптийз в града, където се продаваха най-желаните танцьорки, най-скъпите проститутки и най-елитните куртизанки. Там нямаше грешен избор, всяко момиче бе златна мина само по себе си. Всички бяха добри, но за най-добрите се плащаше не само с пари. Господин Х знаеше какво иска, и определено щеше да се бори за него до последно, не бе от хората които се отказват.
Когато пристигнаха всички го поздравяваха по име, повдигаха си чашите за тост, и се усмихваха дружелюбно, въпреки че голяма част от тях всъщност го мразеха, че обираше най-добрата стока, която се предлагаше.
Зае обичайното си място в края на залата, от където имаше най-добрия изглед към всички пилони и сцената. Бе дошъл тъкмо на време, Каталина още не бе излязла на подиума. Значи щеше да се наслади на представлението й. Девойката която излезе бе прелестно красива. Маркъс знаеше че е хубава, но не подозираше, че е чак ТОЛКОВА хубава. Изведнъж всяка част от тялото му се напрегна, и електричество мина през него. Тази жена определено щеше да е негова. Щом можеше да го накара да настръхне само докато я гледа, един Бог знаеше какво щеше да му се случи, когато започне да го задоволява.
Движенията й бяха премерени, изящни и напълно перфектни, сякаш бе правила това през целият си съзнателен живот. Наистина не би предположил, че това й е първото публично излизане. Програмата й бе кратка, но за сметка на това зашеметяваща. Със сигурност би дал всичко което може, за да има това момиче. Ако щеше Танър да мрънка в продължение на месеци, жена като тази непременно щеше да допринесе за повдигане на рейтинга на хотела. Не се съмняваше, че Афродита би завидяла за нейната красота. След бурни аплодисменти, и особена доза неподходящи и неуместни реплики, момичето се върна зад сцената.
Маркъс не искаше да си губи и затова повика управителя. Нямаше намерение да увърта, затова започна да говори по същество.
- Искам я на масата си след две минути… - заповеднически каза Маркъс, след което допълни – И бутилка скоч, и по-бързо.


Няма коментари:

Публикуване на коментар