Вайълет Оз и Валъри - кабинета по Отвари.

Вайълет Оз, и проекцията й – Валъри крачеха редом една до друга по коридора в подземията. Имаше доста ученици, които ги смятаха за близначки, но истината знаеха малцина. Влязоха в кабинета по Отвари, заеха две съседни места, и помахаха на професора, когато той влезе в стаята. 
Крис Милър им се усмихна, след което започна с урока си. Докато Вайълет старателно си водеше записки в един тефтер, Валъри не отделяше погледа си от Питър Смит. Намираше го за особено привлекателен, незнайно по какви причини. Вайълет се засмя леко на целия този театър, след което продължи да пише. Попиваше всяка дума, която излизаше от устата на Крис. Усилено се опитваше да е между първите от дома Игнис, да влезе в групата на Перфектите, и да спомогне с печеленото на купата на домовете.
Инициативата с отговорите пое Даниел, след което се включи и Питър Смит. Валъри игнорираше всички, но след като Питър прочете за СД3, тя изръкопляска, сякаш е казал нещо, което го няма написано в същия учебник, като нейния. В отговор Вайълет поклати глава и вдигна ръка, след като Крис й даде думата, тя със равен тон, и точна дикция прочете: 
- Стандартна добавка 4  се използва само в някои отвари, причиняващи експлозии. Представлява връхчетата на магарешкия бодил. Поставя се винаги директно в разтвора, без предварителна подготовка. 
Мисълта за експлозия достави едно особено щастие на Вайълет и проекцията й, които си размениха поглед, в който явно личеше, че мислят да използват СД4 и то в много скоро време.
- Госпожице Оз, предполагам не се надявате да изслушам и проекцията ви, за да дам допълнителни точки на вас и на дома ви? 

Репликата на преподавателя предизвика вълна на смях у всички ученици. Валъри погледна Крис, и лепна една сърдита физиономия на лицето си. Вайълет остави химикалката, и се обърна към професора:
- Професор Милър, смятам, че Вие повече от всички други можете да потвърдите, че Мис Валъри, създава проблеми, както на мен, така и на Вас. 
Репликата дошла от Вайълет определено разсмя всички присъстващи, освен проекцията й. Завъртя очи, показвайки, колко не й е приятно да я игнорират, и още повече пък да я пренебрегват. Скръсти ръцете си, като сърдита учителка в началното училище, и с високомерен тон каза:
- Крайно ми е неприятна дискриминацията Ви, господин Милър. Сега, ако ме извините, ще си вървя.
Проекцията погледна към Вайълет, която само щракна с пръсти и проекцията изчезна, оставяйки лека златиста мъгла след себе си.