Вайълет Оз - Париж.

- Que voulez-vous?*- чу се тънък женски глас от слушалката на телефона. 

- Un taxi. De l`hotel au cente, s `il vous plais.** – отвърна Вайълет. 

- Le taxi va vous attendre dans dix minutes, mademoiselle Ozz.*** – отговори момичето от рецепцията, с ясно доловим френски акцент. Прие благодарностите на Вайълет и затвори телефона. 

Днешният ден вървеше по план. Вайълет тъкмо бе приключила закуската си, и сега щеше да се отправи към центъра, на един от градовете, които трябваше да проучи. Беше дошла с конкретна цел, и нямаше да си тръгне докато не я изпълни, дори ако това значеше, че ще преобърна всеки антиквариат в града. Вече бе облечена и напълно готова за дългият ден, който и предстоеше, затова направо се запъти към асансьора. 

Таксито бе отпред точно в девет и четвърт. Вайълет се настани нареди на шофьора да кара към Площада на Републиката. Трафикът навън бе убийствен особено толкова рано сутрин. Червени светофари, задръствания… истински ад. 

След двадесет минути таксито отби на една улица и Вайълет слезе. Едвам изминала няколко стотин метра по посока на една малка католическа църква, вниманието на Вайълет бе приковано от смътно познат мъжки глас на сантиметри зад нея. Точно преди да се обърне лек ужас се изписа на лицето й. Марк стоеше пред нея и се смееше. 

- Боже.. Изкара ми.. Ангелите, дяволите… Всичко ми изкара – скара му се тя, след което го прегърна приятелски. – Какво търсиш тук? Да не би някоя французойка да ти е омаяла главата? – шеговито попита Ви. 

 _____________________________________________________________________

* - Какво ще желаете?

** - Такси. От хотела до центъра, моля.

*** - Таксито ще Ви чака след десет минути, госпожице Оз.