Изгубено съкровище.

Стоиш там. Наблюдаваш я, гледаш как хората се отнасят с нея, и виждаш как той е до нея и я обича. Тогава се сещаш, че преди това си бил ти, този който й е помагал за всичко. Сещаш се за това и цялата вълна от спомени ти носи болка, защото чак сега осъзнаваш какво си изгубил. Тогава дори не помисли колко много ще я боли. Мислеше само и единствено за своето измислено щастие. Но в живота е така. Действаме, а после мислим до какво биха довели постъпките ни. Тъжно е, но ние сами сме си го направили така.