Тогава го видях. Държеше я за ръка, и нежно шепнеше в ухото й. Сигурно й обещаваше света. Тя бе заслепена от красотата на думите му. Усмихваше се толкова наивно. Вероятно вярваше, че е той е истински принц. Явно не се бе запознала с тъмната му страна.Онази страна, която с която се бях запознала отдавна. Тази която ме нарани. Която ме накара да се чувствам обичана, след което ме захвърли в неистов купнеж, и накрая ми донесе болка. Точно онези спомени, които преди това бяха мигове от Рая, се превърнаха в истински кошмар. Милите думи звучаха отново и отново в ума ми, забиваха се като остриета в него и оставяха кървави дири. Обещанията, надеждите.. всичко отиде по дяволите.
Ти не си се променил. Ще разбиеш и нейното сърце. Аз се научих да не вярвам на такива като теб.. и тя ще се научи. Повдигаш глава и ме виждаш. Аз се усмихвам широко, и ти помахвам. Виждаш, че съм щастлива, но отказваш да повярваш, че мога да бъда щастлива и без теб. Истината е, че никога не съм била по радостна. Благодаря ти за ценния урок, който ми даде. Ще го помня завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар