Летен спомен.

Края на деня наближаваше. Но това по абсолютно никакъв начин не можеше да осуети желанието на господин Джулиъс Долтън да се наслади на една изключително калорична, сладка и тъй желана наслада. Сладолед. Само при мисълта за него устата на Джулс се пълнеше със слюнка. От толкова време ме се ядеше, но така и не намираше време да отиде до любимия си сладоледен салон, който беше само на 20мин пеша ходене от апартамента му. А ето, че сега му се откриваше прелестна възможност да го направи. Случайният сблъсък на него и най-добрата му приятелка от детството, с която не се бяха виждали от 2 години, в  ботаническата градина преди няколко дена.

Джулиъс си вървеше с умерена крачка надолу по улицата. Сладоледеният салон, вече се виждаше в далечината. Сякаш желанието час по скоро да вкуси сладоледа си, Джулс леко забърза темпото си, в нещо средно между  бърза крачка и бавно ходене, което отстрани изглеждаше абсурдно смешно. Отвори врата на заведението, с  толкова излишна сила, че прикова погледите на повечето му клиенти, които в случая се оказаха малки деца със родителите си. Влизането бе сигнализирано и с мелодичният звук на една малка камбанка.

Джулс се настани на една от свободните маси в средата на заведението, с изглед към вратата, като си поръча един тоник, докато чака Дилия да се появи. Надяваше се да се появи по-скоро защото усещаше вече вкуса на Страчитела в устата си. 

На съседната маса с лице към мен стоеше малко момче с пясъчно русо коса. До него бе момиче с по тъмна от неговата коса, но с осезаема прилика в чертите. „Сигурно са брат и сестра” – помисли си Джулс. В същото време се чу отново мелодичният звън от камбаната, който прикова  погледа на Джулиъс.

- Прекрасна както винаги! – поздрави я Джулс, след като Дилия се доближи достатъчно, че да може да го чуе. – Тези двамата не ти ли приличат на нас… преди.. 15 години? – попита я Джулс, посочвайки скрито децата, които до преди малко бе наблюдавал.