12 декември 2012 г.

Тъмнина.


Тъмнина. Непрогледна и зловеща. Плашещи звуци от клоните на старите изсъхнали дървета по края на пустата улица в края на изоставения град.
 Шум. Оглушителен и монотонен. И изведнъж светлина, съпътстваща от покартителна тишина. Последната улична лампа, преди завоя към лудницата започна да премигва, като се чуваше толкова силно, сякаш стар ръждясал влак минаваше покрай някое село по средата на нощта. Под слабата светлина на лампата лесно се виждаха нежните черти на тъмната и ниска фигура.
 Малко момче с русолява коса стоеше изправено под лампата. Тъмните му очички блестяха. Една сълза се отрони от дясното му око, като бавно се стече по бузата му, стигна ясно изразената му брадичка, и падна върху прашасалата улица. 
- Съжалявам мамо! – потърка окото си, с едната си ръчичка, докато махаше на сянката в далечината с другата. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар