26 октомври 2012 г.

Утро в Двореца..


Нищо по различно от поредната понеделнишка закуска в двореца. Както можеше да се разбере никой от кралската фамилия не присъстваше, поради несъстоятелност. Всеки изтрезняваше по свое му в личните си бърдаци. Нощта петък срещу неделя бе доста тежка, и винаги имаше един период на рехабилитация в началото на следващата седмица, който височайшите особи прекарваха в пълен релакс, необезпокоявани от никого.
Принцесата се прибра в малките часове на студената понеделнишка сутрин, толкова пияна, оопс, почерпена, че едвам стигна до собствената си стая, благодарение на Бернард, един от стражата, който беше на пост. Строполи се като пън на леглото си, и се унесе в сладък сън. 
Изключвайки поредния й абсурден сън, включващ вещици, гардероби, Нарния и други извратени същества с доста цинични и нудистки наклонности, спа спокойно. Събуди я Хавиер, най-любимия дядо на света, който аз лично не мога да повярвам че е контактен толкова скоро. Слънцето бе започнало да пада, явно показвайки че е крайно време принцесата да става, а и щом Хавиер бе тук, значи бе време и за следобедния чай. 
Махмурлука й бе ужасен, главата я болеше, но трябваше да стане и да се оправи по най бързия начин. Имаше среща, и не трябваше да закъснява. Тя мразеше всъщност да закъснява. Наследствена черта от дядо й. Амелия любезно отклони покана му за чай с нескопосано оправдание, че има работа в града. 
За първи път взе вана за по малко от час, като с това си бе нов рекорд, достоен да бъде вписан в дворцовата книга. Даже бе пропуснала да си сложи ароматните соли с мирис на плодове. Излезе от банята си, оставяйки мокри следи от стъпки по пода. Набързо се подсуши и викна една от придворните й дами да я й помогне с дрехите. 
Облече малка рокля без ръкави, сравнително къса, но определено доста прикриваща според стандартите на Вантермина. Обу високи черни ботуши наметна се с мантията си в пурпурен цвят и напусна двореца съпровождана от охрана. Една каляска я чакаше пред портите. Кочияша отвори врата на принцесата и пришпори конете. Белите жребци препускаха по малките планински пътеки. 
Принцесата повика кочияша, и той спря. Заповяда му да се върна обратно в двореца, и ако някой пита, да потвърди че Принцесата е в града.


Няма коментари:

Публикуване на коментар