27 октомври 2012 г.

Среща със стар познат..


Студ.. Ужасен и студен. Хавиер не можеше да понася зимата. Беше прекалено.. студена, и мразовита?!
Прекалено е капризен... Знам, знам.. Но какво мога да направя аз, срещу неговите непрестанни капризи. Нали си е Крал, какво мога да му кажа, осен да се подчиня.
Преди да се отправи към бара, монарха отвори прозорците на спалнята си, които не бяха виждали слънчева светлина от доста време. Проветри 'малката' си стая и изгони изпаренията на алкохол, цигарен дим и мъжки парфюм.
Влезе в банята и отми всякакви неща от тялото си, който дори не искам да знам какви бяха. Грижливо изми косата си и прилежно насапуниса тялото си. Изплакна се, спря водата и уви кърпа около кръста си.
Облече първата изгладена риза която видя в гардероба си, сините дънки които бяха на леглото му и произволно избрани обувки. Както винаги щеше да подрани.
Взе такси от замъка, и то не кое да е такси, а разбира се това на стария Хадли, който като че ли се бе превърнал в шофьор на Кралското семейство. Таксито на Хадли бе по-различно от другите. В него винаги имаше нещо специално, аз самата не знам какво е, никой от кралската фамилия не иска да ми каже.. 
Излезе от двореца с ескорт от няколко стражи, придружаващи го до портата. Качи се в таксито и потегли към центъра. Водеше обичайни разговор с шофьора, без да се старае да го поддържа. 
Влезе в бара и го лъхна миризмата на стаята му от стаята му от по-рано. „У дома” – помисли си той и седна на бара. Поръча си едно уиски с лед и се втренчи в часовника над бара.. Мразеше да закъснява, още повече обаче мразеше да чака някой друг.
Изобщо не обръщаше внимание на другите в бара, чакаше неговия човек и за негово добро, той да дойде по-бързо. Хавиер се изнервяше от цялото това нещо. Отпи от напитката си и се заигра с топящите се ледчета. Тъкмо когато обмисляше варианта да стане и да си тръгне, Фран влезе и дойде при него. 
Знаеше че Краля не си пада по фамилиарните обръщения, те бяха любими само на Кралицата. 
- Пак закъсняваш! – отбеляза Хавиер, като повдигна едната си вежда – Надявам се имаш разумно обяснение за това! 



Няма коментари:

Публикуване на коментар