Зима... Студена и мразовита зима.. Хавиер не бе от хората които обичаха студеното полугодие. Този проклет сезон бе напълно способен да промени за продължителен период от време, и без това лабилната му психика. Една от причините да напуска двореца за продължителен период от време.
Почти всяка есен, в последните дни на октомври той заминаваше за една дълга и продължителна ваканция в далеч по топлите страни на Света. Прекарваше там най-добрите дни в годината. И как иначе.. Нямаше го синът му, внучка му.. Нямаше го този стрес, който Хавиер изпитваше когато бе в замъка.
Но ето че сега той си правеше сутрешна разходка из заснежените градини на двореца. А, как му се искаше в момента да е другаде. Да се излежава на слънце, да почива, да се забавлява...
Уви, почивката му бе прекъсната заради предстоящата сватба на внучка му и ерцхерцогът - Седрик. Господин Нортфорд се надяваше брака им да е малко по розов от този на Краля и Кралицата.. Техните скандали и караници можеха да отведат Хавиер до гроба. И не само него, а всички същества около тях.
Докато се разхождаше из обширните градини на двореца, Хавиер мина покрай любимата му оранжерия...
Сети се за нея и вълна с носталгични спомени го заля. Сети се за любовта на живота му.. Онази която бе изпитал за пръв път. Ярко червените коси и смарагдово зелени очи. Само мисълта за Ив го караше да се мрази. Не можеше да понесе факта, че заради него... тя вече не беше сред живите. Преди години двамата прекарваха почти всяка свободна минута в оранжерията.. Тук за първи път Хавиер отне невинността на Ив, и я превърна в дама.
Бащата на Краля разтресе глава в опит да изгони нахлулите мисли, и забърза крачка.
В далечината видя една карета да спира пред златните порти на двореца.
Веднага се сети кой може да е. Освен Вантермина, никой друг не излизаше с карета от двореца. Запътвайки се натам, той успя да изгони всички мисли, които за секунди бяха създали хаос в главата му. Видя как кучиашът подава ръка на снаха му за да слезе. Стражите отвориха вратата и Кралицата влезе с обичайната за нея царствена походка. Погледна го с онази нейна покварена усмивка и го поздрави.
- Не се надявай Дешае, знам какви ти се въртят в главата! - монарха обичаше да дразни снаха си... Просто не можеше да се отрече. - От къде се връщаш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар