Урок по танци..

Действието. Действието се развива в...
1. Град Буенос Айрес в една зимна сутрин. Слънцето изгрява над Рио де ла Плата и осветява Буенос Айрес.
2. Апартаментът на Марио. Марио живее на последния етаж в една стара сграда на престижно място в центъра на града. Обзавеждането е модерно, без разточителство... паркет на пода, семпла мебелировка, функционално осветление.
Кой е Марио Суарез, героят на нашия разказ? Не е важно кой е, а какво му се случва и какво прави. Чуват се първите тактове на едно танго. Близък кадър на силуетите на двойката. Камерата бавно преминава от долу на горе. Няколко стъпки, тежка въздишка и…..

 _____________________________________________________________________

- СТОП! – крещи груб мъжки глас от дъното на залата. – Достатъчно за днес.
Чува се отчетливото тракането от токове на обувки по паркета в средата на стаята. Молин Оливър бе станала дубльор в нова испанска продукция. Бяха я наели преди няколко седмици. Трябваше да си признае, че работата й харесваше, въпреки че бе на крак по цял ден, рядко се случваше да й плащат за да прави това което харесва. Свали стегната шнола от косата си, и пусна косата си да пада свободно по раменете си.
Пътят й към съблекалнята бе кратък, и се настани на първия свободен стол който видя. Откопча закопчалката на обувките, и ги захвърли направо в сака си. Свали яркочервената рокля от себе си и на нейно място облече любимият си деним, блуза с дълбоко V-образно деколте и черния блейзер. Закачи роклята на една закачалка, и я постави в прозрачен шранк. Прибра си всичко в сака, и напусна студиото. Вяло се сбогува с всички и излезе.
Времето бе типично за малкият град. Слънчево и топло, макар на Моли да й бе хладно. Вървеше по улицата с високо вдигната глава. Можеше да усети погледите на хората вперени е нея, тя бе от малкото жени, които не желаеха мъжете да се заглеждат в нея и след нея. Това отношение й бе крайно противно. Пътят й към апартамента бе дълъг, но обичаше да върви пеша, така че това не й направи кой знае какво впечатление, въпреки това за по-пряко мина през парка, а не през центъра. Там щяха да я чакат още погледи.
Глъчта от парка дразнеше ушите й. Причиняваше й даже и главоболие. Запали нервно цигара докато преминаваше през територията на парка. Крачките й бяха равномерни и доста бързи в опит, час по-скоро да се махне от тук. За част от секунда съжали, че не е минала през центъра.
Чу стъпки зад себе си, и реши да се обърне, точно когато нечия ръка я сграбчи за китката. Обърна се и видя лицето на Колтън пред себе си.
- Изключително зле говори за Вас господин Колтън, да се промъквате така зад дамите. – направи му забележка Моли, с широка усмивка и ясно доловим саркастичен тон. Приближи се към него като го прегърна леко, и го целуна по бузата. – Не мога да повярвам, че го казвам.. но.. ми липсваше.
След това изказване, лека руменина се спусна по бузите на Моли.