Любов.

Шума от отварянето на вратата привлече вниманието на момичето което стоеше пред него. Тя се обърна на секундата и впи очите в Крис. Той естествено като най-големия кавалер който почти никога не беше се усмихна толкова широко че вероятно причини сърцебиене на блондинката. Какво можеше да направи не беше виновен че се бе родил с толкова много чар и особено голямата доза самочувствие, която доста често беше с покритие за наша жалост. 
Рандал запристъпва напред към момичето, чиято физиономия в момента той не можеше да разчете. „Може би се е променила” – помисли си Крис 
Самият факт го натъжи, но той продължи да се приближава към нея.
- Нали не те изплаших? - попита Крис с перфектен френски акцент, след като бе на достатъчно близко разстояние за да може Лин да го чуе.
Блондинката внимателно огледа мъжа, който беше привлякъл вниманието й.
- Не - простичко отговори момичето. 
Тя скръсти ръце пред гърдите си и повдигна съвсем леко едната си вежда. Погледа й се насочи към копчетата на черното му палто, правейки намек за тях. 
Той разбира се веднага схвана жеста й, и се закопча както трябва. Погледна я. Видя в нея онази жена, на която бе обърнал гръб. Тази която бе наранил. Тази която го бе обичала и защитавала. Ана Лин. От както се разделиха, той не спираше да съжалява за това. Ядосваше се за провалената сватба, и затова че бе пропилял шанса си с прекрасен човек като нея. 
Опитвайки се да отхвърли всички спомени които нахлуваха в него, той разтърси глава и погледна отново към нея. Видя някакъв пламък в очите й и широката й усмивка която се бе разпростряла на цялото й лице.
- Не съм те вuждал така усмuхната от дълго време. – беше истина докато бяха заедно, усмивката не слизаше от лицето й. Беше щастлива. Лин беше претърпяла много заради Крис. Даже бе влязла в болница - По-красuва сu u от предu. Забравuх как светеха очuте тu когато ме гледаше. Тu беше малка, uскаше много внимание, аз uсках да се чувствам свободен.
Явно и Лин бе потънала в същите размисли от миналото както Крис. Усмивката която се ширеше на лицето й посърна. Тяхната любов бе платонична. Но заради поведението на Крис, заради безбройните му изцепки, заради десетките неща, който правеше, с който се опитваше, или може би правеше случайно той успя да я изгуби. 
- Сега сu свободен. – каза Лин толкова категорично, че ако думите на човек можеха да раняват някой, в този момент Кристофър трябваше да лежи мъртъв на земята. 
Заболя го. Така и трябваше. Не беше честно само Лин да я боли. Беше си го заслужил... Той нямаше това право да я наранява. Тя бе същото живо същество като него. Имаше чувства и сърце. Имаше мечти. И в един момент се появява Кристофър и разрушава всичко. Тя не му го прости... Вероятно и аз не бих могла. 
- Не, сега съм самотен. – от както се разделиха, той не можеше да я забрави... Нямаше нощ в която той да не я бе сънувал. Ласките й, прекрасното й лице, нежните й жестове. Нейната съвършеност постигната чрез малките й недостатъци. - Защото нuкой няма нужда от внuманuето мu. 
Крис се ядоса на себе си. Разгневи се, че заради глупостта си бе загубил истинска жена като Лин. Жена която си заслужаваше, такава заради която си струваше да се умре. Той вдигна глава и я погледна с надеждата да намери някаква надежда в погледа й. Сапфирено сините й очи бяха като кристали.. Непробиваеми... Ана Лин си беше изградила защита.. Преди я нямаше... Преди очите й бяха като езера.. Чисти и дълбоки.. Сега на тяхното място стояха два големи непробиваеми диаманта.
- Защо ме гледаш така ? – И как друго яче би могъл да я гледа.. в погледа му се разчиташе всяка една емоция която минаваше през главата му. Тъгата, отчаянието, скръбта. 
- Оглеждам се в очите тu.- беше потънал в тях, търсейки стръгче надежда за което да се хване. - Вuждам колко много сu ме обuчала u колко те е боляло. 
Наистина всички тези емоции и чувства си личаха в синия й поглед. Даже се долавяше някаква доза омраза, лека, но все пак омраза. Изражението на лицето на Лин се промени. Тя го съжали. Бе се променил коренно. Не беше същия. Прибираше се рано, отиваше на време в студиото, подписваше нови договори.
- От кое разбра ? – нотка на съжаление се долови и в гласа й. Цялата трепереше, но едва уловимо. Лин винаги бе доста емоционална, и не можеше да сдържа чувствата си в себе си. Щеше да се побърка ако не ги пусне навън.
- Гледаш с безразлuчието с което тогава аз те гледах, а сега аз те гледам така както тu ме погледна когато осъзна,че сu ме загубuла завинаги – Крис изрече всичко което искаше да й каже отдавна. Сълзите му щяха да потекат всеки момент. Той се наведе и я целуна по бузата.