Болка! Ужасна, остра болка пронизваше ребрата ми. Нито леденият душ, нито половин шише болкоуспокояващи успя да я сломи. Усещах всеки кубичен милиметър въздух, всеки нерв в тялото ми бе опънат до краен предел. Лежах, опитвах се да заспя, но изпита страх, че може би ако спусна клепачите си и затворя очи, дори за миг, нещо ужасно щеше да се случи. Не можех да мисля за нищо друго. Болката не ми даваше шанс да забравя случката. Виждах в ума си всеки удър отнесен от тялото ми. Гледката се влошаваше, тъй като със всяко припомняне болката се засилваше, и аз се чувствах като прокудена от моя собствен свят. От мястото където съм живяла цял живот, където са се случили всички неща около мен. Няма да допусна, НЯКОЙ да се гаври по този начин с моето достойнство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар