Болезнен спомен..

Студено е, и топло. Тъжна съм, но и щастлива. Кожата ми настръхва под допира на неговата. Ръката му минава през кръста ми, гали гърба, после раменете ми, а когато се вплита в косата ми приятна тръпка залива тялото ми.
Устните му, в началото нежни, но сигурни, а после дръзки и жадуващи за още. Тялото и душата ми искат още, но разумът ми припомня болката, която ми бе причинил. Той ми казва да спра. Топла сълза намокря бузата ми и пада върху гърдите ми, точно до бързо туптящото ми сърце..