Различен.

Съдейки по самодоволната усмивка на лицето на Хавиер, леко набръчканото чело, свъсените вежди и походката с която излезе от къщата, вероятно беше понеделник. Само в понеделник г-н Морчанд можеше да изглежда така потресаващо. Не че нещо във външния му вид беше толкова ужасяващо, че да сплаши някои от хората с които той се разминаваше, просто си личеше че е началото на седмицата. По лицето му я нямаше онази дяволите усмивка с пламенния поглед, която се появяваше в петък. В момента Хавиер беше с леко разрошена коса, с бяла риза чиято яка не беше оправена и черно палто, чийто копчета бяха закопчани накриво. 
Нямаше да е лошо някой от минаващите покрай него същества да му направи забележка, но уви, не се намери такъв. Хавиер продължаваше да кръстосва улиците докато не стигна пред старата врата от ковано желязо на гробището. Замисли се за кога за последно бе идвал тук.. Вероятно на погребението на Камелия, онази дама с с прошарената коса, която в последните години преди смъртта си правеше всичко по силите си да къса нервите на Хавиер по начин по който само тя умееше. Не си мислете че го е тормозила чак толкова, просто беше заченала незнайно от кого и обвиняваше г-н Морчанд за което, и твърдеше че отрочето й, е негово. Та да се обратно в настоящето. Мъжа стоеше и се чудеше дали да мине през портата и да изглежда като герой от хорър филм. 
Тогава Хавиер отмести погледа си, който незнайно защо до сега беше забит в изпопадалите листа на земята. Той открехна портата и пристъпи напред, под съпровода на звука който възпроизведоха несмазаните панти на портата.