Разходка.

Нормално майско утро. Леко прохладно, с лек мирис на роса и окосена трева. Хавиер се събуди в прекалено необичайно за него настроение. Някак щастлив. Не можеше да е от времето. Беше си такова от доста време.. Днес за първи път от близо 8 години той не се събуди в обичайното вкиснато настроение в което се будеше от както се помнеше. Днес го нямаше онова скептичното нещо, което се виждаше в погледа му. Той стана от кревата си, в старата къща в която бе отсядал десетки пъти когато идваше тук.
Посрещаше го старата Кремена. И днес тя бе приготвила вкусна закуска. Топъл, току що изпечен кроасан с масло, чаша кафе, която бе наполовина пълна с шотландско уиски, чиито мирис се носеше много приятно във въздуха и купа пълна с плодове. Хавиер отпиваше бавно наслаждавайки се на всяка една капка от ирландското кафе. Беше достатъчно топло, но не прекалено горещо за изтънченото небце на г-н Морчанд. Само той можеше да отдава такова внимание на закуската, и на храната като цяло. 
Приключвайки със скромната си закуска мина през банята за почисти лицето си и да се измие. Прилежно спретнат почти готов за излизане мина през стаята си за да се облече с дрехите, които Кремена бе избрала. Черен панталон, приличащ на дънки, но все пак доста по стилен, кремава риза и снежно бяла жилетка. Обу обувките си, за секунди се огледа в огледалото и излезе. 
Още с прекрачването на прага го лъхна свежия въздух, който вкара голямо количество кислород до мозъка му. Тръгна с умерена крачка по улицата която лакатушеше из целия център на малкото градче. Вървеше по каменните тротоари под фенерите с толкова уверен крачка, че можеше да мине за петел, стига да не кудкодякаше, и слава Богу той не го правеше.