"Life is like a box of chocolates." - Глава I

Глава I – Пари

Прохладна нощ в „големия” град. Уличките бяха запустели, тук-там се мяркаше някоя пияница пред затворен магазин за алкохол или някоя проститутка пред нощните барове. Уличните лампи премигваха и вятъра развя кестенявите коси на едно момиче, което току-що бе излязло от мазето на една сграда. Чу се трясък, някаква врата бе затръшната и високо момче последва младата девойка. Момичето бе обляно в сълзи, цялото и лице беше зачервено, грима размазан, страхуваше се от Него.

- Къде си мислиш че отиваш? – момчето бе ядосано, крещеше, разбута няколко улични кофи и вероятно събуди някои от обитателите на високата постройка, от която преди минута, бяха излезли.

- Какво искаш от мен? Дадох ти всичко което имах … - простена момичето, обхванало краката си с ръце и приклекнало до една ограда.

- Мила моя, да не мислиш че ще те нараня?Не, искам да си направим взаимно удоволствие. Аз и ти, двамата насаме, уединени на някое местенце. Не се притеснявай Дейзи, няма да боли … - подхвана младежа.

- Дерек, разкарай си малките мръснишки пръстченца от мен – ядоса се Дейзи, когато Дерек се приближи към нея.

- Момиче, онези 3000$, които заех на брат ти - още ги чакам – каза Дерек с уравновесен тон.

- Лицемер, брат ми се жертва заради теб, онзи куршум бе за теб копеле мръсно, той жертва живота си, а ти искаш 3000$, ще ти върна парите веднага, след като върнеш брат ми при мен – момичето изпадна в истерия.

Кожата и бе настръхнала, и несъзнателно зае отбранителна поза. Дерек се доближи още повече до Дейзи, той си мислеше че тя ще се предаде, но момичето не направи това, тя извади един бокс от малката си чантичка, замахна към момчето и със сигурност му разби носа. Незнам до каква степен бе заболял удара, но струйка алена кръв се стече от носа на Дерек. Той избърса кръвта с ръкава на якето си и хвърли убийствен поглед на брюнетката. Тя тичаше с всичка сила в опит да му се измъкне, но за жалост не успя.  Дерек бе твърде бърз, бе спортувал често като малък, и всичките тези години в тренировки, винаги му бяха в полза. Токчето на новите обувки на Дейзи се заклещи в една пропукана плочка, тя се препъна и падна. Дерек я настигна и здраво хвана китката и, момичето се опитваше да се измъкне, но ръката на младежа не и позволяваше. Стояха и се гледаха сякаш игнорираха заобикалящия ги свят.

Отново се чу пронизващия звук от „затварянето” на вратата на мазето. Група младежи, току-що излязли от там, се отправиха към метрото. Те съзряха конфузната ситуация случваща се на близо 50 метра от тях, и отидоха да проверят какво става. С всяка стъпка те все повече се приближаваха към взиращите се Дерек и Дейзи.

- Какво става? – попита едно момчетата в групичката, най – вероятно „Тартор”-a
- К’во те грее, к’во става?!? – озъби му се Дерек.
- Ей т’ва, че се сваляш с приятелката ми – включи се едно по-дребно момче, като натърти на последната дума.
Скот стисна юмруци и почервеня от гняв. През това време едно момиче с русолява коса извади телефона си от чантата и набра някакъв номер, но това убегна от погледа на Дерек. Тя издиктува някакъв адрес в слушалката и бързо затвори. Ставаше хладно, вятъра започна да духа по-силно и клоните на дърветата започнаха да пръщят от силата. Обстановката се нажежи, когато Скот изпусна нервите си и замахна към Дерек, но той бе бърз и парира удъра.  Дерек пусна Дейзи и се зае да налага Скот. Той бе жилав, пък и другите момчета от групата му помагаха. Размятаха се юмруци навсякъде. Дейзи още стискаше бокса в ръката си и отново щеше да замахне към Дерек, но едно черно BMW прелетя до тях и спря пред тълпата скупчила се около уличната лампа. От Z3-то слязаха двама набити мускулести типове с джинси и черни кожени якета. Единия бе с брада и къса черна коса, а другият с руса коса, вързана на къса опашка на тила му. Извадиха две алуминиеви бати от багажника на колата и се приближиха към Дерек. Скот и другите момчета се отдръпнаха и двамата непознати започнаха  да си подмятат батите от едната си ръка в другата.
     

- Скот, по дяволите, не се мешай! – предупреди го Дейзи.

- Вие к’во да не сте и бодигарди на тая малката? – опули им се Дерек. Думите му вбесиха русия тип и той го удари по гърба с батата.

- Хектор, спри! – изкрещя Дейзи. Но той не я послуша и продължи да го налага. Дерек се гърчеше на земята като червей от болка.

- Доближи се още веднъж до Дейзи и ще отидеш да видиш как е в Ада – изскърца Хектор през зъби.

- Ха-ха-ха – едвам-едвам се изсмя Дерек.

- Нещо много лошо ще те сполети ако още веднъж се опиташ да направиш нещо на Дейзи – каза чернокосия тип, който до сега стоеше в сянка.

- Момчета не знам как да ви благодаря! Какво щях да правя без вас?!? – започна Дейзи и пророни няколко сълзи от радост.

Момичето което бе повикало Хектор и приятеля му се приближи към Дейзи и я прегърна.

          - Мерси, Мелиса! – прошепна Дейзи в ухото на блондинката.