Огнена жена - част I

– Спри - изкрещях, не можех да асимилирам случилото се преди малко. Той затръшна вратата, и стъпките му отекваха във входа. Тръгнах след него с надеждата да го спра, но той бе твърде бърз и докато сляза до долу, той вече бе взел едно такси, което току-що бе оставило една брюнетка, пред входа на общежитието.
Затворих очи, надявах се да сънувам, силно вярвах, че това бе кошмар, но когато ги отворих отново, реалността ме връхлетя. Таксито го нямаше, а брюнетката се бе приближила към мен:

- Извинете. Знаете ли къде е входа за общежитието?

Той замина, вероятно завинаги, а тя си мислеше, за глупавото общежитие. Кого го бе грижа за Кампуса след като него вече го нямаше, нямаше и да се върне, не трябваше да мисля така, трябва да се отърва от тази мисъл, но какво бих направила аз в такава ситуация, най - вероятно същото 
- Какво по дяволите?!? – започнах да ругая аз – Каква си ти? 
- Аз съм ... – започна тя .
- Не ми пука коя си!!! – скастрих я аз! – Нито ме е грижа за теб!
- Добре, чао! Но случайно да познаваш съквартирантката ми - Карън Дейвис?-продължи да пелтечи тя .
- Карън Дейвис? – очудих се аз при споменаването на сестра ми. - Значи е вярно малката ми сестричка си има нова „Асистентка”.
- Асистентка ли ? – почуди се тя .- Аз съм и съквартирантка.
- Щом така го предпочиташ - твоя воля. Но аз познавам много от нейните „съквартирантки”
- А ти си ? – пипита тя.
- Аз съм ... – започнах аз, но се отказах, вероятно след 4 дена Карън щеше да има нова „съквартирантка” с която да се запозная, пък и тази не ми беше много симпатична – ...аз съм никой. А сега ако обичаш имам работа.

Зарязах брюнетката, чието име не разбрах, зад гърба си и се отправих към стаята си.