Раздвоен.

Не. Огледалото лъжеше. Това бе лъжа. Не е истина. 
- Ти си поредната самовлюбена персона в замъка. -  каза окачения на стената - Фердон.
Джеймс отказваше да приеме факта, че един предмет можеше до такава степен да оказва влияние върху същността му.
- Та ти си само огледало. - ядоса се Джеймс, като тъпчеше нервно в кръг в стаята. - А и аз съм принц. Не можеш да ми държиш такъв тон.
Седна на високото кресло с изглед към големия двор и погледна напред.
- Приеми факта, че си болен. Това е болестно състояние Джеймс. Ти страдаш от нарцистично разстройство на личноста, и лошата новина е че това не се лекува. 
Само това му трябваше да спори с неудошевен, или поне не жив предмет за това дали е нарцис или не. 
Яросто затвори вратата след себе си, като бързаше да излезе от замъка.  Стъпките му отекваха в широкия коридор. Слезе по стълбището и направо навън. Беше хладно, но и без това той се бе навлякъл излишно, така че няма страшно.
Спъна се на няколко пъти в корените на дърветата, изправи се и продължи. "Нарцис? Аз - нарцис. Да бе."
Мислите му за пореден път бяха хаотични, и изцяло лишено от всякакъв смисъл. 
"Я момиче" - каза на ум когато видя момиче на няколко метра пред себе си. "Моята прическа е по-хубава"
Приближи се към нея, като леко се наведе за да я огледа
- Мислиш ли, че съм нарцис? - попита той, изяло пренебрегвайки факта, че момичето го гледаше стреснато.