Загубил.

"Защо плачеш?" попита ме някой. "Не, не плача!" - отроних тихо аз и избърсах сълзите стекли се по лицето ми. "Хайде, дете, изправи се и се усмихни! Имаш прекрасни очи, не ги крий зад безразличието, а ги накарай да засияят! Имаш удивителна усмивка, показвай я по-често!" - увери ме той. "Липсвал ти е някога някой? Борил ли си се за някой? По пътя на живота, падал ли си? Раздавал ли си се за хора, които не заслужават? Имало ли е човек без който се чувстваш празен, самотен и незавършен? Преследвал ли си онова, от което винаги си бягал?!" - отговорих му аз. "Не тъжи" - прекъсна ме той - "Виж белите ми коси и белези по тялото ми! Те са знак, че съм живял, борил и никога не съм се предал! А сега... да можеше да видиш и онези в душата ми... Многобройни са, но те са там, за да ми напомнят през какво съм минал! Колко много съм направил за хората, а в отплата получих - предателство! И моето сърце е разбивано хиляди пъти, но знаеш ли как живея и се усмихвам? Чрез волята, която имам! Чрез силата, която притежавам! Чрез всичките грешки, които допуснах! Чрез разочарованието, с което неимоверно се сблъсках!" - "Но как... как да бъда щастлива без онова, което осмисля деня ми? Как да се засмея, като човекът, който обичам не е до мен?!" - попитах аз. "Чрез знанието! Ти си умно и красиво момиче! Ако някой човек е искал да бъде част от живота ти.. Винаги е щял да намери начин! Не бива да се разкайваме за това, че някой е избрал да ни нарани, пред това да ни закриля и подкрепя! А напротив - да се радваме, защото сме опитали! А оттук нататък следва нещо по-красиво от предишното! Затова не страдай, не бива да позволяваш на някого да убие и последната искрица в теб! Хайде, не потъпквай достойнството си, не си струва! Ще видиш, той сам ще те потърси! Не те е оценил - ЗАГУБИЛ Е!" - изрече с усмивка той. "Благодаря" - рекох аз и го прегърнах.