Повален

- Крис! - чу се сподавен глас от към океана. 
Лодката бе завързана за брега. Платната бяха спуснати, а момиче с дълга кестенява коса се бе опънало на палубата. Гласа й бе мелодичен, доста силен, но в същото време нежен.
Момчето разхождащо се по кея се обърна към кармата на "Амелия", където Касиди се препичаше. 
"Амелия" бе фамилната лодка на Касиди. Беше отраснала на нея, като всяка година обновяваше нещо по нея. Беше построена ръчно от прадядо й - Максимилиан-Кенет преди около 60, или може би повече години. Идеята му била да построи лодка, която да му подсигури транспорт за бягство с любимата му Амелия - принцеса в самозвано кралство. 
Самото кралство било чудно място с монархия, и доста чести кралски скандали. 
Касиди бе чувала истории за това място, разказвани от уста на уста през годините, в семейството.
Крис и Касиди напуснаха острова с "Амелия" в една топла нощ, точно след лятното слънцестоене.
Крис се отправи към лодката, където Каси събираше витамин D от слънцето.
- Кажи мила, какво има?! - попита той с мекия си и кадифен глас.
Тя направи жест с ръка, показвайки му, че иска той да се приближи. Крис пристъпи напред, като приклекна за да се изравни с нейното ниво. 
- Ела насам!- каза нежно Касиди, повдигайки се на една ръка.
Уви ръце около шията му, като го придърпа към себе си. Ръцете й бяха достатъчно силни, и тя успя да го свали на земята до нея. Наведе се над него, като по най-сладкия начин, съвсем леко захапа долната му устна. След това нежно впи устните си в неговите. Тялото му бе в неустоим шоколадов загар, с перфектно оформени мускули. Сякаш излязъл от фотосесия на бельо на Calvin Klein, но малко по чаровен. Той беше нейния ангел.